qhve (Зорница)

Синята пейка 🇧🇬

Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...

qhve

Prose

2010-09-08T18:12:39+03:00 1.1K 2

Любов 🇧🇬

Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...

qhve

Poetry » Love

2009-11-04T21:08:43+02:00 1.3K 5

Есен 🇧🇬

Късат се струните на листата.
Есен моя!
В погледа ти има огън.
Обич моя!
Днес небето плаче. ...

qhve

Poetry

2009-10-04T15:17:13+03:00 798 1

Земя 🇧🇬

Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...

qhve

Poetry

2009-10-03T11:39:23+03:00 833

Събевата къща 4 🇧🇬

Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...

qhve

Prose » Short stories

2009-09-13T11:29:19+03:00 1K 1

Приятелю 🇧🇬

Една добра звезда по пътя ми се рее.
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...

qhve

Poetry

2009-08-28T11:22:22+03:00 1.1K 1 2

Безсмислено 🇧🇬

Не знам дали светът е по-красив.
Но има в него слънце и луна.
Една усмивка, няколко сълзи,
какво ù трябва на една жена!
И силует, на който да се спре, ...

qhve

Poetry

2009-08-27T11:35:55+03:00 1.3K 5

Събевата къща 3 🇧🇬

Лежеше, като вкочанена. Не помръдваше. Връщаше картини от нощта и търсеше сред гостите си очи, които да приличат на онези, другите. После мина на познати в града – колеги, съседи. Изпитваше усещането, че е виждала тези очи. Не можеше да си обясни защо не се обезпокои снощи. Сигурно наистина много е ...

qhve

Prose

2009-08-14T10:39:29+03:00 1K

Събевата къща 2 🇧🇬

От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...

qhve

Prose » Short stories

2009-08-11T13:18:21+03:00 1.1K 4

Събевата къща 🇧🇬

Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...

qhve

Prose » Short stories

2009-08-08T11:56:13+03:00 971 2

Игра 🇧🇬

1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...

qhve

Prose » Short stories

2009-08-05T22:34:23+03:00 1K

Безименно 🇧🇬

Безсънно, безподобно, безименно, безсилно,
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...

qhve

Poetry

2009-07-29T21:53:08+03:00 1K 1

Думи наши 🇧🇬

Блещукат някакви поеми
в погледа ми черен, черен.
Да ги изкажа ли зелени,
или да чакам да узреят?
Отронвам си една свенливо, ...

qhve

Poetry

2009-03-19T13:08:51+02:00 1K 3

Коледно 🇧🇬

Планината се усмихва на една звезда в небето.
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...

qhve

Poetry

2008-12-23T17:11:37+02:00 1K 1

Виждам те 🇧🇬

Виждам те
Немее в мен "обичам те".
Защото нямат смисъл думите.
Очи в очите ми надничат,
онез, безумните. ...

qhve

Poetry

2008-10-14T19:58:40+03:00 1.4K 2

Виж 🇧🇬

Недоизречена, пред твоите порти
стои забравена мечта.
Стои и чака, да отвориш.
Смутено, плахо се оглежда,
страхувайки се от света. ...

qhve

Poetry

2008-10-10T12:45:57+03:00 1K 2

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата. ...

qhve

Poetry

2008-09-13T18:25:58+03:00 896 1

Припев 🇧🇬

Само малко се усмихна
и сърцето ми запя.
Бурята у мен затихна
и дъждът за малко спря.
Тихо, сгушена в мечтите, ...

qhve

Poetry

2008-08-09T14:14:22+03:00 877 2

народище 🇧🇬

Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие? ...

qhve

Poetry

2008-07-08T21:47:46+03:00 987

земята е студена 🇧🇬

Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...

qhve

Poetry

2008-05-11T18:58:00+03:00 872

няма 🇧🇬

Всички думи са вече изказани.
Всички мисли са вече родени.
Няма лошо и няма проказа.
Няма бяло и няма свещено.
Всяка тръпка е вече изгубена. ...

qhve

Poetry

2008-04-21T23:11:41+03:00 888

надежда 🇧🇬

Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...

qhve

Poetry

2008-02-11T08:17:54+02:00 970 3

зорница 🇧🇬

Зорница съм по име.
Но не блестя като звезда.
Не търся в стиховете рима,
а свойто поетично "да".
Не ме кори, не искам да съм гений. ...

qhve

Poetry

2008-01-31T22:29:58+02:00 1.2K 1

Почти стих 🇧🇬

Върях по пътя на сивото ежедневие.
Бялата дреха падна от рамото ми.
Оставях червени стъпки.
Потънах в черен мрак.
Забравих сините простори. ...

qhve

Poetry

2008-01-16T18:51:43+02:00 1K 4

розата 🇧🇬

Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.
Остави ме сам да бродя ...

qhve

Poetry » Love

2008-01-08T14:40:26+02:00 1.1K 1

Мое вдъхновение 🇧🇬

Аз пак те чакам, мое вдъхновение.
Мъглите, на които си ме дало,
премрежват мойто зрение.
Засенчват ми медала.
Аз пак те чакам. ...

qhve

Poetry

2007-12-13T14:08:25+02:00 1.5K 3

търси 🇧🇬

Търси, търси, търси! Терзай ума си! Не терзай тялото, нито чувствата, терзай ума си! Мрази се, мрази тялото си, но обичай ума си. Ти си животно без ума. Твоето бездействие може да буде продуктивно, както и продукта ти може да бъде бездеен. Разбий илюзиите си, но не излизай от тях! Разбий ги и остани ...

qhve

Essays

2007-12-12T15:27:06+02:00 2K 2

един последен дъх 🇧🇬

Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...

qhve

Essays

2007-11-07T14:58:05+02:00 1.5K 1

гняв 🇧🇬

Плъзгам се по вятъра, носи ме море.
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота. ...

qhve

Poetry

2007-11-06T09:49:41+02:00 1K 2

Просто 🇧🇬

Всичко е просто. Аз си тръгвам.
Шумът заглъхва далече. Аз си тръгвам.
Малко късно е вече.
Вятърът е отнесъл стъпките ти.
И солените капки са прости. ...

qhve

Poetry

2007-10-31T20:10:58+02:00 970 3

CAMOTA 🇧🇬

сън в мадрид
А аз сънувах сладък сън.
От думичката обич бе роден.
Прекрасна нощ цари навън.
В мен грее ден. ...

qhve

Poetry

2007-10-15T13:00:11+03:00 1.4K 3

· · · 🇧🇬

Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли. ...

qhve

Poetry

2007-09-18T16:04:13+03:00 942 4

* * * * 🇧🇬

Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...

qhve

Poetry

2007-08-12T13:08:52+03:00 977 3

копнеж 🇧🇬

Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...

qhve

Poetry

2007-08-11T15:44:23+03:00 910 1

С ЛЯТОТО 🇧🇬

Безсилна съм пред тебе, лято.
И жаждата ме уморява.
Рой песни, птиче ято,
дъх на слънце и морава.
Престъпна съм със тебе, лято. ...

qhve

Poetry

2007-08-07T21:52:35+03:00 834 2

само думи 🇧🇬

Живот, като безкраен вик.
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва ...

qhve

Poetry

2007-08-07T21:51:27+03:00 849

БРЯГ 🇧🇬

А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.
Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това? ...

qhve

Poetry

2007-07-27T16:11:08+03:00 974

ПОБЕДА 🇧🇬

ПОБЕДА
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...

qhve

Essays

2007-07-27T13:47:28+03:00 3.2K

До гарата на оня влак 🇧🇬

До гарата на оня влак
Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха? ...

qhve

Poetry

2007-07-27T13:14:31+03:00 1.1K 2

ти се спря 🇧🇬

Tи се спря, онемя.
И света край тебе стана друг.
Ти се спря и полудя,
и една звезда изпепеля.
Но в небето светят пак ...

qhve

Poetry

2007-07-17T09:27:32+03:00 922 1