Роса от тъга
Прекрасно утро, подхождащо на влюбени,
а не на мен.
Прекрасно утро от щастливци сътворено.
Прелитат около мен иконите на свободата,
а аз съм кръпката пришита към земята.
Девойчета похапват ябълки, нехаят,
докато червей мойта ябълка дълбае.
Светът гъмжи от разлики и суми,
а аз до втръсване се храня със албуми.
Декорите блестят от вечното двуличие,
когато аз любов в безлюбието сричам.
И щом се случвам в чуждите животи,
животът ми е партитура с грешни ноти.
Въпроси, невидими за светлина излъчвам,
аз съм един пропаднал Диоген
с угаснал фенер, разбита бъчва.
© Диана Кънева All rights reserved.
