Mar 20, 2014, 9:04 PM

Роса от тъга 

  Poetry » Phylosophy
593 0 6

 

Прекрасно утро, подхождащо на влюбени,

а не на мен.

Прекрасно утро от щастливци сътворено.

Прелитат около мен иконите на свободата,

а аз съм кръпката пришита към  земята.

Девойчета похапват ябълки, нехаят,

докато червей мойта ябълка дълбае.

Светът гъмжи от разлики и суми,

а аз до втръсване се храня със албуми.

Декорите блестят от вечното двуличие,

когато аз любов в безлюбието сричам.

И щом се случвам в чуждите животи,

животът ми е партитура с грешни ноти.

Въпроси, невидими за светлина  излъчвам,

аз съм един  пропаднал Диоген

с угаснал фенер, разбита бъчва.


 

 

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, не така! Пролет е!
    Поздрав, Диана!
  • Утрото, както и всяко сътворение на Природата е прекрасно, включително и Ти.

    Поздрав, Диана!
  • Благодаря ви за добрите думи!Честита Първа пролет!
  • Надявам се, пролетта да подобри настроението и да върне надеждата за по-добър живот!Харесах!
  • Диана, пожелавам ти прекрасно утро! Много ми хареса прочетеното!
  • Много вълнуващо!Предполагам,че е временно...Поздрави!Честита пролет!
Random works
: ??:??