В клонка от розов храст те намерих
красива, уханна, току-що напъпила,
пълна с желания, страст и химери.
Сега си тъжна. Дали съм те настъпил?
.
Харесах те, обикнах те, но не разбрах,
че обичта не се къса, не се притежава.
На гърдите си, до сърцето те прибрах.
Любовта ми вечно да продължава.
Но ветрове се развилняха над нас.
Птичи хор вече не се и дочуваше.
Тишината ни ехтеше силно, без глас. ...