Розата черна остана след теб
Ти завръщаш се при мен
с вдигната глава и влюбени очи,
ръцете силни протегнал,
а душата горда все така мълчи!
Покорна съм пред ласките,
докосваш и огън ме прониза.
Нека да свалиме маските,
младост безпътна - зрялост навлиза.
Страст таена в косите посребрени
и усмивка, в гънките на мъдростта.
Поглед... все така устремен...
тялото... още в младостта.
Плодовете узрели от изминалия път
синовете пораснали, желанията - безброй,
слънце и младост на заник клонят.
Буреносен облак - ураганен порой!
Знаем, че животът е кратък,
смесени чувства, сарказъм и свян,
първа прегръдка, целувка, миг сладък,
взрив на желания, часовникът спря...
Розата черна остана след теб,
отминават минутите, тиктака живота,
взе розата бяла - душа на поет,
не беше раздяла, съдбата похлопа...
© Татяна All rights reserved.
