Небето в синьо ме прегръща,
играе вятърът с мойте коси!
- А мойта стая все една и съща,
облята още в розови мечти!
На шкафчето тефтера слагам
и в него пиша за любов.
До него плюшена играчка,
прегръщам я за лека нощ!
Обичам кратки мигове самота,
говоря в тях със своята душа!
Разпитвам кога, какво, къде
задъхано спряло е в едно сърце!
© Дива Самодива All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
