Небето в синьо ме прегръща,
играе вятърът с мойте коси!
- А мойта стая все една и съща,
облята още в розови мечти!
На шкафчето тефтера слагам
и в него пиша за любов.
До него плюшена играчка,
прегръщам я за лека нощ!
Обичам кратки мигове самота,
говоря в тях със своята душа!
Разпитвам кога, какво, къде
задъхано спряло е в едно сърце!
© Дива Самодива All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
