May 18, 2010, 10:33 PM

Русалки

  Poetry
505 0 0

През нощта сред вълните в морето
нереални русалки се къпят.
Във водата се гонят, където
не е нужно на нещо да стъпят.


Люспестите опашки проблясват.
Отразяват звездите, луната.
Светлината на пояс препасват
и я вплитат на плитки в косата.


Доверчиво ръцете разперих,
а в опашка превърнах краката.
И сред тях посред нощ се намерих.
Те ме водеха. Към светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...