Dec 13, 2009, 2:45 AM

Ръждясала любов 

  Poetry » Love
1159 0 16

Вратата мълчи.

Нервите скърцаха

в ключалката.

Бравата се гърчи.

Неуспехите хълцаха

в бутилката.

Алкохолът крещи.

Пантите здраво държаха

за опашките

разлаяните думи.

С разкаляни муцуни

секретни брави

заключиха и удържаха

умруци и лъжи.

В криза беше съвестта.

Отиде си и скромността.

Не успя да разбишеш вратата,

но доверието успя да изриташ

надолу по стъпалата.

То не трябваше да се убива,

а само да се репетира.

Сега е тихо, само спомени,

под индиго останали

и избеляло мастило

се виждат в мрака.

Даже времето е спряло,

сякаш отпуска е взело...

и  една ръждясала любов

завинаги... заключена

стои в бравата...

 

 

© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??