Ръждясала любов
Вратата мълчи.
Нервите скърцаха
в ключалката.
Бравата се гърчи.
Неуспехите хълцаха
в бутилката.
Алкохолът крещи.
Пантите здраво държаха
за опашките
разлаяните думи.
С разкаляни муцуни
секретни брави
заключиха и удържаха
умруци и лъжи.
В криза беше съвестта.
Отиде си и скромността.
Не успя да разбишеш вратата,
но доверието успя да изриташ
надолу по стъпалата.
То не трябваше да се убива,
а само да се репетира.
Сега е тихо, само спомени,
под индиго останали
и избеляло мастило
се виждат в мрака.
Даже времето е спряло,
сякаш отпуска е взело...
и една ръждясала любов
завинаги... заключена
стои в бравата...
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
Не можеш да убиеш ролята, можеш да убиеш героя, ако все пак разбираш какво искам да кажа. 