Ръждясали релси
Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат.
Ръждясалите релси не дочакват
да трополи по тях експресен влак.
Не водят те към търсената чакра,
а само към задънен стар сокак.
Във глуха линия не казват: ”Браво!” –
сърцето пак да се изпълни с плам.
И утрешните хора ще забравят
железен път че имало е там.
Ще виждаш все съседа как успява,
пробиващ път към нови зарева,
как релсите, облечени в кафяво,
се губят в избуялата трева.
Корозията, туй дали е мъдрост?
Прозрение – изгнилият траверс?
Детето знай ли твоя труд усърден –
да бъде утре по-добре от днес?
И утешение едно остава –
от себе си че много си раздал.
... А релсите ръждиви претопяват,
за да излеят новия метал...
© Владимир Костов All rights reserved.
Готино! Раздавай се, раздавай... Неизбежен кръговрат...