Ръждясали релси

Sep 2, 2015, 9:44 PM

Poetry » Other

344 0 2

Ръждясали релси

Експеримент, успял наполовина,

съмнителен по цел и резултат –

така животът май ще си премине,

със щастието вечен непознат.

Ръждясалите релси не дочакват

да трополи по тях експресен влак.

Не водят те към търсената чакра,

а само към задънен стар сокак.

Във глуха линия не казват: ”Браво!” –

сърцето пак да се изпълни с плам.

И утрешните хора ще забравят

железен път че имало е там.

Ще виждаш все съседа как успява,

пробиващ път към нови зарева,

как релсите, облечени в кафяво,

се губят в избуялата трева.

Корозията, туй дали е мъдрост?

Прозрение – изгнилият траверс?

Детето знай ли твоя труд усърден –

да бъде утре по-добре от днес?

И утешение едно остава –

от себе си че много си раздал.

... А релсите ръждиви претопяват,

за да излеят новия метал...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mimoza20 (Мария Николова)

2015-09-29T17:29:21+03:00

БРAВО!" Нaли пaдaт жълтите листa, дърветaтa дa могaт дa живеят,,," Прониквaш дълбоко в истинските чувсгвa!
ljubomira (Любомира)

2015-09-02T21:48:25+03:00

Корозията е мъдрост Готино! Раздавай се, раздавай... Неизбежен кръговрат...