Тротоарът, обгърнат в сиво,
в малки квадрати и малки черти,
с парапет, от желязо – ръждиво,
отгоре му, някой се суети!
И сред толкова хора и думи,
върху целият наш тротоар,
се чуваха само нечий струни,
на някой добър музикант.
А китарата, леко разстроена,
но със обич и нежност звъни,
ала с хора с душата – отворена,
тротоарът остава следи! ...