С чувство на вина
Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх
и слизат тихо, подло под зениците.
Аз твоята любов с един замах
разплисках и задрасках всички истини.
Поройно, като буйна синева,
по жицата на тънкото си чувство,
разбирам днес – светът не е игра,
а споделената любов не е изкуство.
И хапе с неизречена вина
твоят поглед, рукнал по паважа…
И знам какво да кажа на света,
ала на теб не знам какво да кажа.
© Румяна Славкова All rights reserved.
