Aug 23, 2011, 6:35 PM

С чувство на вина 

  Poetry
688 0 5

 

Едно усещане се втурна като дъжд

и в порите на кожата пролази.

Загърбвала съм обич не веднъж,

и никоя докрая не опазих.

 

По миглите накацват капки страх

и слизат тихо, подло под зениците.

Аз твоята любов с един замах                       

разплисках и задрасках всички истини.       

 

Поройно, като буйна синева,

по жицата на тънкото си чувство,

разбирам днес – светът не е игра,

а споделената любов не е изкуство.

 

И хапе с неизречена вина

твоят поглед, рукнал по паважа…

И знам какво да кажа на света,

ала на теб не знам какво да кажа.

 

 

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??