С чувство на вина
Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх
и слизат тихо, подло под зениците.
Аз твоята любов с един замах
разплисках и задрасках всички истини.
Поройно, като буйна синева,
по жицата на тънкото си чувство,
разбирам днес – светът не е игра,
а споделената любов не е изкуство.
И хапе с неизречена вина
твоят поглед, рукнал по паважа…
И знам какво да кажа на света,
ала на теб не знам какво да кажа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
