23.08.2011 г., 18:35

С чувство на вина

956 0 5

 

Едно усещане се втурна като дъжд

и в порите на кожата пролази.

Загърбвала съм обич не веднъж,

и никоя докрая не опазих.

 

По миглите накацват капки страх

и слизат тихо, подло под зениците.

Аз твоята любов с един замах                       

разплисках и задрасках всички истини.       

 

Поройно, като буйна синева,

по жицата на тънкото си чувство,

разбирам днес – светът не е игра,

а споделената любов не е изкуство.

 

И хапе с неизречена вина

твоят поглед, рукнал по паважа…

И знам какво да кажа на света,

ала на теб не знам какво да кажа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...