с чувство на вина
Как искам някак си да те излъжа...
Да те измамя... (силно ме боля).
Ще се усмихвам, нищо че е тъжно
(в пустинята и пясъкът е дар )...
Разказвах ти за своите проблеми -
за миналото ми поиска да узнаеш.
Попълни празнотата си със менe
(не те виня - гладът е сит от ядене).
В очите ми сълзи не ще откриеш,
в гърдите ми сърцето е оловно.
От много силна обич се умирало...
Не се разкайвай (няма да си спомняш)
Обичах те... обичайки помръкнах -
достигнах до утайката на тишината,
оттеглях се ранена и заглъхнала
сред пътя паднах, с чувство на вина.
Далече съм от теб... отдалечих се.
Не те обичам...( няма й с какво).
Сърцето ми застреляна е птица -
във камък присадена съм до гроб.
И зная, че каквото и да стане,
ти вече в нищо няма да повярваш,
защото много дълго ти разказвах -
за миналото... и във него ме остави.
Да те измамя... (силно ме боля).
Ще се усмихвам, нищо че е тъжно
(в пустинята и пясъкът е дар )...
Разказвах ти за своите проблеми -
за миналото ми поиска да узнаеш.
Попълни празнотата си със менe
(не те виня - гладът е сит от ядене).
В очите ми сълзи не ще откриеш,
в гърдите ми сърцето е оловно.
От много силна обич се умирало...
Не се разкайвай (няма да си спомняш)
Обичах те... обичайки помръкнах -
достигнах до утайката на тишината,
оттеглях се ранена и заглъхнала
сред пътя паднах, с чувство на вина.
Далече съм от теб... отдалечих се.
Не те обичам...( няма й с какво).
Сърцето ми застреляна е птица -
във камък присадена съм до гроб.
И зная, че каквото и да стане,
ти вече в нищо няма да повярваш,
защото много дълго ти разказвах -
за миналото... и във него ме остави.
© Дакота All rights reserved.
