дакота (Дакота)
152 364
1 may 2007, 8:25

с чувство на вина 

  Poesía
945 0 9
Как искам някак си да те  излъжа...
Да те измамя... (силно ме боля).
Ще се усмихвам, нищо че е тъжно
(в пустинята и пясъкът е дар )...

Разказвах ти за своите проблеми -
за миналото ми поиска да узнаеш.
Попълни празнотата си със менe
(не те виня - гладът е сит от ядене).

В очите ми сълзи не ще откриеш,
в гърдите  ми сърцето е оловно.
От много силна обич се умирало...
Не се разкайвай (няма да си спомняш)

Обичах те... обичайки помръкнах -
достигнах до утайката на тишината,
оттеглях  се ранена и заглъхнала
сред пътя паднах, с чувство на вина.

Далече съм от теб... отдалечих се.
Не те обичам...( няма  й с какво).
Сърцето ми застреляна е птица -
във камък присадена съм до гроб.

И  зная,  че каквото и да стане,
ти вече в нищо няма да повярваш,
защото много дълго ти разказвах  -
за миналото... и във него ме остави.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??