1 may 2007, 8:25

с чувство на вина

  Poesía
1.2K 0 9
Как искам някак си да те  излъжа...
Да те измамя... (силно ме боля).
Ще се усмихвам, нищо че е тъжно
(в пустинята и пясъкът е дар )...

Разказвах ти за своите проблеми -
за миналото ми поиска да узнаеш.
Попълни празнотата си със менe
(не те виня - гладът е сит от ядене).

В очите ми сълзи не ще откриеш,
в гърдите  ми сърцето е оловно.
От много силна обич се умирало...
Не се разкайвай (няма да си спомняш)

Обичах те... обичайки помръкнах -
достигнах до утайката на тишината,
оттеглях  се ранена и заглъхнала
сред пътя паднах, с чувство на вина.

Далече съм от теб... отдалечих се.
Не те обичам...( няма  й с какво).
Сърцето ми застреляна е птица -
във камък присадена съм до гроб.

И  зная,  че каквото и да стане,
ти вече в нищо няма да повярваш,
защото много дълго ти разказвах  -
за миналото... и във него ме остави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...