С душевност тиха ще запея
С ДУШЕВНОСТ ТИХА ЩЕ ЗАПЕЯ
Въпрос напира ми в гърдите,
поемам въздух и издишам…
Мъглата стеле се навън,
записвам всеки страшен сън.
Сърце таи се на дълбоко,
ръце се вдигат на високо.
Молитва рони се от мен
и стопля моя влажен ден.
Очи пробуждат се в мига,
от който взимам звук, дъга.
И плисва цветност поднебесна,
с душевност тиха ще запея.
И дом, Вселената и храм,
за всички място има знам.
По Пътя с длан – благословена
вървя в пречистена завеса.
© Санвали All rights reserved.
