Понякога си мрачен и студен
и рязко ме отблъскваш,
друг път тичаш подир мен
и нежно ме прегръщаш.
За един ден мой си,
после няма те с дни...
Не мога да разбера твойта любов
влюбен ли си в мене или не си?
Аз пък те обичам
всеки Божи ден!
И повярвай ми, не искам
никой друг да е до мен!
Но ти си с две лица
и някак ме влудяваш,
решавай вече,
тръгваш или пък оставаш?
© Христина Юлианова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
