"... с две липи отпред..."
"... с две липи отпред..."
Но затворихме къщата вече.
С двора, с капчука, с чешмата.
Изпратихме сякаш далече
и ключа. Както правим с децата.
Ала слънце огрява перваза -
тихо драсва невидима клечка,
прогърмяват горещи талази
за момент сякаш в старата печка.
А лалета усмихват лехите,
рохкав смях по полиците еква,
лъскат като след дъжд и стрехите,
а пък буря зад хълма приклеква.
И престилки политат с простора,
и понася ги вятърът щедро.
Пак надничат деца над стобора.
Даже гайдата звънва най-ведро.
Може гайдата днес да е прашна.
Лазят бурени, вярно, в лехите.
Но не е ли по-тъжно и страшно,
да забравим дори за липите?
© Владислава Генова All rights reserved.
