С дъх на любов
От ранна възраст търсех любовта
сред нежни цветове, дори сезони,
научих, че са нужни две крила
да литна и тъгата не запомних.
Била е тя навсякъде край мен,
претърсвайки ранените души,
но аз се целех в слънчевия ден,
далеч от мен остана, отстрани.
Един ден преоблечена дойде,
когато се здрависвах с любовта,
погали ме, а после ми отне
надеждата, че мога да летя.
Така разбрах, че двете са сестри
тъгата се стараеше да доминира,
но аз на любовта прошепнах "Ти!"
за теб душа гори, а нея ли? Презира!
© Виктория Тасева All rights reserved.
