С годините
С годините
Наивен бях, хора, до скоро,
и вярвах в лъжливи неща!
Живота си гледах от горе,
не търсех и аз Същността.
Не виждах от мене по-умен.
Аз пъп на живота си бях.
Във блянове дръзки се губех,
доволен от всичко живях!
Наивна бе моята младост,
и книжна бе моята чест...
Заблудите щом си отърсих,
видях, че съм сложен в кафез!
Очаквах Света да надмина,
да скъсам оградния плет,
бедите човешки да срина,
Светът ни да тръгне напред!
И ние да сме като братя!
Светът да живее в покой!
В затвора крадците да пратя,
да смеля най-лошите с бой!
Но мойто пиянство отмина,
със времето аз изтрезнях...
На хората трябват години...
С годините аз поумнях!
© Христо Славов All rights reserved.
