С годините

Наивен бях, хора, до скоро,
и вярвах в лъжливи неща!
Живота си гледах от горе,
не търсех и аз Същността.

Не виждах от мене по-умен.
Аз пъп на живота си бях.
Във блянове дръзки се губех,
доволен от всичко живях!

Наивна бе моята младост,
и книжна бе моята чест...
Заблудите щом си отърсих,
видях, че съм сложен в кафез!

Очаквах Света да надмина,
да скъсам оградния плет,
бедите човешки да срина,
Светът ни да тръгне напред!

И ние да сме като братя!
Светът да живее в покой!
В затвора крадците да пратя,
да смеля най-лошите с бой!

Но мойто пиянство отмина,
със времето аз изтрезнях...
На хората трябват години...
С годините аз поумнях!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

blackink (Радостина Димитрова)

2013-08-04T19:47:51+03:00

"На хората трябват години..." и по-добре късно, отколкото никога.
Sanvali (Санвали)

2013-08-04T18:19:30+03:00

Време се иска за мъдростта!