С име на любов
Среднощен вятър чувства събуди,
докосна дъжда, мислите разпиля
и най-лошия лунен сън прокуди
с дъх на люляк, с лъх на липа.
Лик щастие очите докосна,
крила над сълзи се разтвориха,
молив зачеркна рима грозна,
думите смисъла си изгубиха.
В забравена песен на радостта
унила душа съня си намери,
мечта докосна си реалността,
изгубена лодка бряг откри.
На парчета се тишината се разпиля
в миг на покоя ù суров -
нежен шепот отдалеч долетя
с мирис на пролет, с име на любов.
Два облака се допряха
в нощта като стихия тъмна,
топла целувка дъха им спря,
светкавица блесна - небето гръмна.
© Диян Асенов All rights reserved.
Радвам се, че ти е харесало
