Цигарата допушвам
и си тръгвам
повиках си такси,
отдавна чака.
Вратата е отворена,
не бързай.
Щом настояваш,
ключът е на масата.
Обърнах се неволно
и ти смигнах,
завесите ми спусна театрално.
Аз нещо не разбрах:
- Бакшиш, кажи ми?
За сбогом ли принцеската помаха
или с жабока искаше да квакат отначало.
© Наталия Божилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
