Цигарата допушвам
и си тръгвам
повиках си такси,
отдавна чака.
Вратата е отворена,
не бързай.
Щом настояваш,
ключът е на масата.
Обърнах се неволно
и ти смигнах,
завесите ми спусна театрално.
Аз нещо не разбрах:
- Бакшиш, кажи ми?
За сбогом ли принцеската помаха
или с жабока искаше да квакат отначало.
© Наталия Божилова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
