С куче, котка и банан
С две душички сутринта
сядам на закуска.
Сипвам им пакет храна,
нека да го схрускат!
Всяка сутрин, след спане
силен глад ги мъчи!
Арки... лае... с глас реве!
Маца пък... мяучи!
Днес... отново са така:
Арки дава лапа!
Маца... нежничко с ръка
по крака ме шляпа!
Гледат в моя кашкавал,
в плитката чиния!
Става ми веднага жал!
Мажа им филия!
Режа - кучешки салам,
слагам го отгоре.
Давам им, дори банан,
да не ми мърморят!
Почват да ядат без нож.
Залъци да плюскат!
Но банан, не знам защо,
те не щат да вкусят!
Май, ще ги накажа днес,
вън да не играят!
Щом към тоз деликатес
двамата нехаят!
Те не знаят - как преди,
нямаше банани!
Че за тях съм се редил -
със душевни рани!
Че мечтал съм сто лета
пълни магазини,
с много щайги, с ананас,
даже с мандарини!
Аз ще ги накажа с глад,
без салам и дрожди!
Днес, те гладни ще стоят!
Нека глад ги гложди!
Сам... банана ще изям!
Нека ми е гадно!
Аз съм хищник, по-голям!
Ям банан на гладно!
Юри
Йовев
Ноември
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
