От теб остана порцеланово човече,
то всеки ден ме гледа от бюрото
и само то ми е приятел вече,
и самото напомня за доброто.
Подарък от един велик пират,
преди приятел, вече непознат.
Животът ме върти като рулетка,
печеля, губя в грозна равносметка.
В червено-черен мироглед,
светът за мен е хубав и проклет.
Последният залог е пред един пират.
И загубата, и печалбата
би споделил със онзи непознат.© Роси Стефанова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
