От теб остана порцеланово човече,
то всеки ден ме гледа от бюрото
и само то ми е приятел вече,
и самото напомня за доброто.
Подарък от един велик пират,
преди приятел, вече непознат.
Животът ме върти като рулетка,
печеля, губя в грозна равносметка.
В червено-черен мироглед,
светът за мен е хубав и проклет.
Последният залог е пред един пират.
И загубата, и печалбата
би споделил със онзи непознат.© Роси Стефанова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
