С любовта си да тичам

С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ

Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита.

Сърцето, върху твоята любовна наковалня
трепти уплашено, но на огъня се подчинява,
пред любовта възторжено, страстно се прекланя
и че обича искрено, дори за миг не се съмнява.

Ти караш ме, да играя боса, в захлас по жаравата.
Ръцете ти бият тъпана на Божествени страсти.
А аз захласната, не отсявам зърното от плявата
танцувам и вървя след зова ти всевластен.

Не споря с нищо, нито с разума, нито с душата.
Прегръщам я нежно и казвам: „Аз обичам!“
Тя бавно приема любовта ми и съдбата си.
И ето, аз продължавам с любовта си да тичам...

14 12 2015