14.12.2018 г., 13:38

С любовта си да тичам

377 0 0

С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ

 

Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита.

 

Сърцето, върху твоята любовна наковалня
трепти уплашено, но на огъня се подчинява,
пред любовта възторжено, страстно се прекланя
и че обича искрено, дори за миг не се съмнява.

 

Ти караш ме, да играя боса, в захлас по жаравата.
Ръцете ти бият тъпана на Божествени страсти.
А аз захласната, не отсявам зърното от плявата
танцувам и вървя след зова ти всевластен.

 

Не споря с нищо, нито с разума, нито с душата.
Прегръщам я нежно и казвам: „Аз обичам!“
Тя бавно приема любовта ми и съдбата си.
И ето, аз продължавам с любовта си да тичам...

 

14 12 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...