Можеш ли през тишината
С мене да вървиш
Без да оглушееш
Под дъжда от думите куршуми
Да вървиш и да си пееш
Да си огън и да не гориш
Можеш ли със мене
Всичкото да изтърпиш
През душите чуждите
С мене да минаваш
Болките обидите
С усмивка да даряваш
Можеш ли от срещите
Да се обогатяваш
Можеш ли на всички
Обич да раздаваш
С мен тръгни върви
Моят огън топли не гори
© Любомир Деничин All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
