7 abr 2010, 0:47

С мен тръгни

  Poesía
897 0 18

Можеш ли през тишината

С мене да вървиш

 Без да оглушееш

Под дъжда от думите куршуми

Да вървиш и да си пееш

Да си огън и да не гориш

Можеш ли със мене

Всичкото да изтърпиш

През душите чуждите

С мене да минаваш

Болките обидите

С усмивка да даряваш

Можеш ли от срещите

Да се  обогатяваш

Можеш ли на всички

Обич да раздаваш

С мен тръгни върви

Моят огън топли не гори

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...