С много страх
Аз утре ще живея ли,
или ще бъда миг,
заглъхнал в тишина на нечий блян,
но чужд?...
А моята душа, превърната във скитница
ще търси дом за старите си кости...
С любов, или поне заблуда
за всеки грях, изпълнен с дива страст
и заличен...
От суета и безнадежност.
За нов живот,
заченат в счупени мечти,
съшити с Нищо...
Празнота!
Аз утре ще посрещна ли тополен пух
и цвят на клен във огнен цвят,
посипан на земята,
прецъфтял,
защото зрее новата любов?
От самота, съсирена без плът
и капка кръв, но жива
по копнеж за дом?
Ще се събудя ли от птичи смях,
накичен в розово със цвят на вишни?
...С много страх,
че може да е късно за любов...
Аз утре ще живея ли без страх?
© Геновева Симеонова All rights reserved.
