Ледът е побратим и ми е огледало...
Недей да звъниш! Не ме и търси!
Навън ще е приказка. Всичко ще е във бяло.
С моето име снегът елхата ти ще краси.
Реже ушите ми телефонът - Содом и Гомор!
Да вдигна ли или не?! Нещо в гърдите боли...
Пет пъти "Ти, ти-и-и-и" в тишината, без отговор.
Едва чутото "Ало...", едва чуто "Прости..."
© Красимир Дяков All rights reserved.