(С)нежен спомен
Помниш ли? Бял февруари бе.
Мраз във косите ми скиташе...
Зърна ме, в синьо погали ме.
После с любов ме заплиташе...
*****************************
Не помниш ли? Не можеш да забравиш
целувките ми с вкус на зряла праскова -
отхапваше... опитваше се да запазиш
частица в теб от устните ми ласкави.
Не помниш ли? И как ли ще забравиш
очите ми, с които омагьосвах...
И питаше на кой ли ще оставиш
ръцете, със които те докосвах.
Не помниш ли? Това не се забравя...
Когато сме треперещи и стари,
в телата ни жарта ще се разгаря
при спомена за онзи февруари.
© Мая Попова All rights reserved.
