Oct 10, 2007, 8:43 AM

С нов патос

  Poetry
662 0 20
Реших отново да заживея.
Намерих си мястото (старото).
Не съм за оплакване.
В разцвета на силите съм (браво)!
Под покрива на покоя,
подслонявам страховете (смътните).
Все още дишат и
живеят в мене мечтите (несбъднатите)!

Все още ме будят
прошепнати думите (омайните)!
Не изчезва магията,
в спомена се усеща (знайния)!
Разтърсва ме на нощта,
само тайнството (незнайното).
С прищявка, старата,
ех, на сърцето (явната)!

Не мога да я поделям с друг,
всичко да срутя (да не съм луда)!
Да изневериш -
кому е нужно (не си и помислям)!
На другарство бойно,
кой ще ти прости ( не е за прошка)!
Не искам с най-скъпото
да плащам, сорри, извини (точка)!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...