Oct 10, 2007, 8:43 AM

С нов патос

  Poetry
654 0 20
Реших отново да заживея.
Намерих си мястото (старото).
Не съм за оплакване.
В разцвета на силите съм (браво)!
Под покрива на покоя,
подслонявам страховете (смътните).
Все още дишат и
живеят в мене мечтите (несбъднатите)!

Все още ме будят
прошепнати думите (омайните)!
Не изчезва магията,
в спомена се усеща (знайния)!
Разтърсва ме на нощта,
само тайнството (незнайното).
С прищявка, старата,
ех, на сърцето (явната)!

Не мога да я поделям с друг,
всичко да срутя (да не съм луда)!
Да изневериш -
кому е нужно (не си и помислям)!
На другарство бойно,
кой ще ти прости ( не е за прошка)!
Не искам с най-скъпото
да плащам, сорри, извини (точка)!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...