10.10.2007 г., 8:43

С нов патос

652 0 20
Реших отново да заживея.
Намерих си мястото (старото).
Не съм за оплакване.
В разцвета на силите съм (браво)!
Под покрива на покоя,
подслонявам страховете (смътните).
Все още дишат и
живеят в мене мечтите (несбъднатите)!

Все още ме будят
прошепнати думите (омайните)!
Не изчезва магията,
в спомена се усеща (знайния)!
Разтърсва ме на нощта,
само тайнството (незнайното).
С прищявка, старата,
ех, на сърцето (явната)!

Не мога да я поделям с друг,
всичко да срутя (да не съм луда)!
Да изневериш -
кому е нужно (не си и помислям)!
На другарство бойно,
кой ще ти прости ( не е за прошка)!
Не искам с най-скъпото
да плащам, сорри, извини (точка)!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...