s o s

Feb 28, 2008, 8:07 AM

Poetry » Other

704 1 7

s o s

Погледнах и ситуацията оцених,
сълзите горчиви с уиски изпих,
земните, тъпи илюзии убих
и към небето изпратих вик.

Извиках: Помощ, ЕС-О-ЕС,
давя се, потъвам, умирам
и в огромния човешки прогрес
спасителен пояс не намирам.

Мълчи небето - проклета дистанция,
а може би е мъртва моята радиостанция.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

fraulia (Васка Мадарова)

2008-02-28T14:51:43+02:00

Много интересно!Поздрав
jantreya (Валентина Шейтанова)

2008-02-28T12:46:24+02:00

Тъжно,но хубаво!
Поздрави!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-02-28T12:24:35+02:00

Алекс, бе тая радиостанция дето приема не я е имало никога бе брат, нещо си се убъркал. Ама и аз така по някога... (се убърквам) ама това е жертви в името на "изкувството" ко да прайш?!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-28T08:33:14+02:00

Днес не си оптимист...натъжи ме...
Но все някой те чува!Пък и пролет е...!
с обич, Александър.
lips_of_angels (Ем)

2008-02-28T08:15:31+02:00

Много ми хареса!Интересно!поздрав!
maria_angelova5 (Мария Ангелова)

2008-02-28T08:12:26+02:00

Оргинално...
The_gold_f (Веселина Костадинова)

2008-02-28T08:11:46+02:00

Много оригинално и тъжно!Горе главата!Помогни си сама!

s o s

Свързани произведения

Comments

Random works