Ти трябва да възкръснеш с дух и песни.
Когато Бог ми светне в бащин дом.
И трябва да блестиш над всички с честност.
Над твои земни смъртности и стон.
Ти трябва да простиш на мен и батко.
А сетне да сновеш и бдиш в Съня.
О, трябва да се взреш с очи към място.
На твоя стол седи и плаче тя.
Аз искам да пламтиш за мама с вечност.
Но после да си тръгнеш в прах от дим.
И с обич да си жив у мен и детство.
Ти, моят дядо, най-добър и фин.
© Небесен Владетел All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
