С очи на лешник, устни от пелин
Два тиквени ластуна мед наливат,
полюшва паякът бохем хамак,
а въглен от стърни́щето на нива
догаря в чашката на пламнал мак.
Мъхът е с кисел вкус на дюла дъ́хава.
Плете качулка жълъдът с игли
от конски кестен... вятърът отдъхва си,
а таралежче носи му бодли.
Кълвач потропва, корените шушнат
за впряг на вихър снежнобял,
през борови иглици трепка сгушен
лъчът за обич в слънце оцелял.
Врата-прозорче – къщата на охлюв,
под прецъфтяла ту́фа от шибой,
по-гола е Луната и от Бохльо
с оръфано листо – и тя, и той.
От капка облак пресен се изкаля –
цвърчи врабчето, мравките ще спят,
шушулка време враната търкаля,
а как да скрие в джобчето комат?
Завира ви́ното и дланите на зима
сукман приглаждат – пъстър габардин!
Такава есен, нека да я има –
с очи на лешник, устни от пелин!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
