Feb 12, 2015, 5:29 PM

С отворени очи...

  Poetry » Other
564 0 3

Ще си умра с отворени очи...

Със погледа към вашите лица.

Със погледа към слънчеви лъчи.

Със погледа към вашите сърца.

 

С отворени очи ще си умра...

Със погледа към синия таван.

Със погледа към светлите утрА.

Със погледа към хорския керван.

 

Ще си умра с отворени очи

към всичкото, което става тук.

От погледа ми ясно ще личи,

че в мене няма думи, няма звук.

 

Тогава нека някой ги склопи -

клепачите да се целунат пак.

Видяното в очи да се стопи

и да остави в мене земен знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за посещението, коментариите и за оценката!
    Приятно ми е да констатирам, че харесвате написаното!
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!!
  • Такъв е животът, Никола! Интересна ти е философията, но гледай по-ведро!
    Поздрав от мен и спокойно!Хубава вечер!
  • Май всички тук ще си умрем с отворени очи!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...