С теб
С теб се борих, понякога спорих,
не успявах да те разбирам,
уж обичах, но мразех те много,
щом на мъки пак ме обричаш.
Не се молих, прескачах забрани,
не се вслушвах в тъмни поличби,
ти ме скършваше, аз ти се кланях,
да издишвам и вдишвам опитвах.
Ще ме спъваш, ще падам, ще страдам,
ще боли от обич себична,
но, Животе, аз съм пристрастна,
щом съм жива, ще те обичам.
© Мирослава Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
