25.01.2012 г., 14:22

С теб

640 0 0

 

С теб

С теб се борих, понякога спорих,
не успявах да те разбирам,
уж обичах, но мразех те много,
щом на мъки пак ме обричаш.

Не се молих, прескачах забрани,
не се вслушвах в тъмни поличби,
ти ме скършваше, аз ти се кланях,
да издишвам и вдишвам опитвах.

Ще ме спъваш, ще падам, ще страдам,
ще боли от обич себична,
но, Животе, аз съм пристрастна,
щом съм жива, ще те обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...