Саблен удар
Oтдавна свеждам лоб над цвят и песен,
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа,
но щом неправдата избичи рог,
бодлите в мен наостря таралежът,
сменил усмивка кротка с поглед строг.
Не вярвате ли? Даже и сред свои
съм потрепервал слаб и уязвим:
по е късмет да срещнеш враг достоен,
наместо сенчица на херувим.
И вечно в плен на мит или заблуда
се разпилявам, стръмен и злочест,
но още предпочитам саблен удар
пред всеки щедър, лицемерен жест...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
