Сам на чаша вино
Чаша вино ще обърна
малко тъжно, но пък наведнъж.
В миналото да се върна
и да се почувствам като мъж.
Да си спомня любовта ти
и за твойто любящо сърце.
Да си спомня похотта ти-
нежните ти търсещи ръце.
За целувките ти топли
и за белези по моя врат.
И за страстните ти вопли
в заспалия среднощен град.
Да почувствам и дъха ти
във забързания ритъм пак.
Как заглъхваше страхът ти,
щом погалвах белия ти крак.
Втора чаша ще обърна
тук - на тази маса - сам самин.
И отново да се върна
пак под моя покрив без комин.
С чашата ще си поплача...
Във винòто ми ще капе сол.
Тъй живота ще си влача,
че без теб се чувствам гол.
© Никола Апостолов All rights reserved.
