Сама
За кой ли път пред огледалото заставам,
с пламтящи от сълзи очи.
За кой ли път аз тихичко си казвам,
че надалеч замина ти.
Когато беше тук, аз бях по-млада
и по-добра дори.
Във мен запали буйна клада,
която сърцето ми ще изгори.
За кой ли път на себе си повтарям
да бъда силна, весела дори,
а бавно в себе си затварям
една след друга хиляди врати.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
