Сама
За кой ли път пред огледалото заставам,
с пламтящи от сълзи очи.
За кой ли път аз тихичко си казвам,
че надалеч замина ти.
Когато беше тук, аз бях по-млада
и по-добра дори.
Във мен запали буйна клада,
която сърцето ми ще изгори.
За кой ли път на себе си повтарям
да бъда силна, весела дори,
а бавно в себе си затварям
една след друга хиляди врати.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
Хареса ми стихът ти!
Поздрави!