Сама
За кой ли път пред огледалото заставам,
с пламтящи от сълзи очи.
За кой ли път аз тихичко си казвам,
че надалеч замина ти.
Когато беше тук, аз бях по-млада
и по-добра дори.
Във мен запали буйна клада,
която сърцето ми ще изгори.
За кой ли път на себе си повтарям
да бъда силна, весела дори,
а бавно в себе си затварям
една след друга хиляди врати.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
