Сама
За кой ли път пред огледалото заставам,
с пламтящи от сълзи очи.
За кой ли път аз тихичко си казвам,
че надалеч замина ти.
Когато беше тук, аз бях по-млада
и по-добра дори.
Във мен запали буйна клада,
която сърцето ми ще изгори.
За кой ли път на себе си повтарям
да бъда силна, весела дори,
а бавно в себе си затварям
една след друга хиляди врати.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
