Apr 11, 2012, 9:38 AM

Сама

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Няма да крия това,
което чувствам аз сега.
Голямата мъка и страха,
че ще ме оставиш пак сама!

Аз невинна ще стоя
сама в глуха тишина.
Това не ти пречи, знам,
защото ти не си вечно сам!

Сред приятелите ти добри
минават весело твойте дни.
За мен недей се тревожи,
аз затворник ще остана пак, уви!

Не може никой при мен да стои, зная,
а трябва сама да стоя в тази празна стая.
Като грешница наказана,
с жестокия нож на живота порязана!

Не осъзнаваш ти,
че мен силно ме боли.
Казваш ми върви,
с друг щастлива ти бъди!

Нима с друг любовта ще позная,
като само ти ми показваш рая?
Нима любов без тръпка ще живее,
но не знам аз тя къде е?

И пак склонявам мирно своята глава,
и пак се чудя докога ще мълча?
От страх да не те загубя,
от страх да не би в друг аз да се влюбя! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Томислава Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...