Apr 25, 2009, 9:54 PM

Сама

  Poetry
657 0 0

Когато си с мен, аз съм щастлива,
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.

Сега отново съм сама,
не разбирам защо се получава така,
постоянно в мойте очи сълзи да има
и болката сърцето ми да пронизва.

Ти до мене беше, слънцето в сърцето ми печеше,
но ти си замина и остана само страданието ми, 
и ето, ще дойде ден, когато ти ще повярваш в мен,
и в любовта ми. {} Бичам тъъъ !!! {}

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...