25.04.2009 г., 21:54

Сама

656 0 0

Когато си с мен, аз съм щастлива,
ти отиде при другата, аз ти простих,
но уби моята силна надежда,
че с теб ще съм завинаги.

Сега отново съм сама,
не разбирам защо се получава така,
постоянно в мойте очи сълзи да има
и болката сърцето ми да пронизва.

Ти до мене беше, слънцето в сърцето ми печеше,
но ти си замина и остана само страданието ми, 
и ето, ще дойде ден, когато ти ще повярваш в мен,
и в любовта ми. {} Бичам тъъъ !!! {}

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джулияна Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...