По пътеката, водеща към плажа, се задават
момче и момиче, хванати за ръка,
толкова млади и толкова влюбени, 
не могат да откъснат поглед един от друг дори за миг.

Природата също е на тяхна страна -
в тази зимна нощ няма вятър, 
който да ядосва морето.
Облаци все едно никога не е имало на небето.
И в този почти летен пейзаж лунното отражение
придава на плажа невероятно романтична обстановка.

Сега са заедно,
хванати за ръце,
си разменят клетви за вярност,
а последвалата целувка е толкова страстна,
че разтапя дори снега под краката им.
Сега са толкова щастливи -
усмивките им озаряват нощта,
а смехът им би пленил всеки минувач.

Така изглеждаше тази нощ,
но преди една година!

Днес е различно.
Тя е сама на плажа,
в студената и мрачна нощ
вали сняг, а вятърът не прощава
на обляното в сълзи лице.
Няма луна, няма и романтика.

Днес той е с новата си приятелка, на топло,
забравил клетви и нея дори.
Останала без сили и с разбито сърце,
момичето държи два предмета в ръцете си.
Оглежда се с надежда да види онзи
спасителен лъч светлина, но уви, нощта е тъмна.
В този миг на силна болка и тъга,
тя забива острия като бръснач нож в тялото си
и без да издаде нито звук, се свлича на земята.
Снегът почервенява, а очите мъртвешки се
взират в онази пътека.

До пребледнялото лице пада и вторият предмет.
Листче хартия, на което с големи букви е написано:

ПРЕКРАСНО Е ДА СИ ВЛЮБЕН, НО ОЩЕ ПО-ПРЕКРАСНО Е, 
КОГАТО ЧУВСТВОТО Е СПОДЕЛЕНО И ЗНАЕШ, ЧЕ И ТИ СИ ОБИЧАН.