Сама съм

Poetry » Other

566 1 2

Сама съм, сама съм,

толкова сама...
Сама сред вълци

готови да разкъсат всеки.
А аз вълчица бяла -

призрачна душа-
Скитница по таз земя-

изгубена във времето...
И само пълноликата Луна

е мой другар,
но е толкова далече...
Към нея аз плачевен вой

изпращам във нощта.
А призрачна мъгла покрива ме,
за да ме изпрати във безвремието...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Самота с поглед към луната.Призрачно,потайно,романтично

2019-11-25T19:36:42+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Такова състояние... Трябва да се воюва с него, не всичко е шок и ужас...
Пожелавам на лирическата да премине през този етап и да продължи напред без да се обръща!...
Поздравявам те.

2019-11-24T23:25:20+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0