Самата мисъл, че те има някъде,
ме прави щастлива,
напук на завистливия вятър,
напук на всички въпроси,
на страхове и подозрения,
и реалното усещане, по стъпките боси,
от острите житейски настроения.
Самата мисъл, че те има някаъде,
дълбае в плътта ми капчуци -
белег за урагани.
Слънчево зайче в окото на огледалото -
забодено пълнолуние - ...