Jun 8, 2015, 12:23 AM

Самичка от дете 

  Poetry » Other
290 0 0

 

 

Животът с мен шега си прави и смее се от все сърце
Отне създателя ми набързо за година, две
остави ме да се грижа и за още едно творение
Не знам, необяснимо е, намерих сили някак
Бях майка и баща, за мен, за него
Възпитавах, обучавах, до колко ли добре?
Сън не ме ловеше, една мисъл все ми се въртеше
Защо на мен ? Късмет ли е това или зла съдба
Строях, изграждах и направих две деца в една душа
През какво съм минала ли? - не искам да си спомням
Колко плочки в банята са счупени, не са една ни две
Пораснах вече - ОПИТ имам. Живота - шегаджия
С кола ме сблъска, с нож на доктор ...
Силата от Нея - знам тече във моите ръце
И да Ви кажа, честно живеех и за двете
Заради мен и надгробният и камък
Никой, никога и не разбра,
за бурята в моята душа
е само плочките във банята...
Сега да ме видиш, приятел съм за трима. Разбирам болката по-силна съм от нея
Помагам и обич дарявам, защото знам какво е да изгаряш - ахх! Този шегаджия.

 

 

 

 

© Тимон и Пумба Възглавница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??