Само мисъл за следващ епизод…
(PS) "Невъзможната любов си има почерк,
поставя те във някакво удобство…
на самота и автоочерк,
запълнен с празни псевдо-сходства."
Само мисъл за следващ епизод…
Идва невъзможната любов…
и подкосява тайно коленете ти.
Пленен от нежно-хищния й зов…
летиш, но не към... От небето!
И само как се появява, а!!?
Ненадейна, прекалено лична.
Гребеш я с шепи, упоява
и между пръстите ти изтича…
А после те опръсква с цветове…
Зимите - са с пролети в лъчите й.
И точно, когато разпериш криле,
се виждаш затворен в очите й.
А любовта, със скоростта на бедствие,
не чака. Иска да е помнена.
И ти я помниш,
като следствие…
от мига обичал огнено.
Тя идва! Няма смисъл да се криеш?
Не можеш, ти си неин по орис!
Не се изправяй, просто свий се,
тя помита фино и безкористно!
Покланям се, Любов всевластна…
Мамо, за последен път обичам!
Цветя ще има винаги прекрасни.
Но моето e там, в една трапчинка...
Беше опит за летене и отмала...
Тя влезе. Не остана - бях й вход…
Аз просто нямам сили за начало…
На друг е този следващ епизод!
© Мойра All rights reserved.
