Само рисунка
Асфалтът грее ярко през деня,
населен с тебеширени момчета,
ограда, дом, чешма, цветя
и слънце жълто да им шета.
Под стъпките на тичащи нозе
се трият лесно спомените летни,
домът рисуван тъжно избледня,
сърдито кихат спомените цветни.
Полекичка пристъпих покрай тях,
оградата по чудо беше цяла,
едно дърво я пазеше от мен,
но къщата им беше опустяла.
Закапа дъжд, магията изчезна
от плуващите шарени реки,
защо ли, мисля, ми намигат
най–сините и влюбени очи?
© Джулиана Кашон All rights reserved.
